Свети Георги Победоносец е един от най-тачените светци в източното православие. Изображението на светия воин, който с копие в ръка сразява ламя, е дълбоко отпечатано в съзнанието на народи от цял свят. Празникът на Свети Георги се отбелязва с особена церемониалност в България - Гергьовден се чества и като Ден на храбростта и Българската армия.
Сребърен медал “Свети Георги Победоносец” е изработен от 31.1 г чисто сребро проба 999.9, с диаметър 38.6 мм, посредством технология на класическото монетосечене. Във висше качество е отсечено динамично изображение на светеца в момента на неговата победа над ламята - алегория за надмощието на вярата в Бога над Дявола.
За да уловим въздействащата сила на сцената, селективно приложихме специфичен сатиниран финиш. Доспехите на Свети Георги, ремъците на седлото на жребеца му и люспите на ламята блестят обаятелно на определена светлина - ефект, придаващ допълнителен митичен елемент на сцената.
Дизайнът на реверса е вдъхновен от богато орнаментирания позлатен иконостас в църквата "Рождество Богородично" в Рилския манастир, изработен през периода 1839 - 1844 г. от Атанас Теладур - основоположник на резбарското течение в Самоковската художествена школа. Претворихме майсторството на възрожденската дърворезба в изкусно изработен сребърен медал чрез съвременната технология на монетосеченето. В центъра на композицията поставихме детайлен източноправославен кръст.
Медалът е опакован в луксозна черна дървена кутия с метално лого и изправяща се поставка. Подходяща е както за съхранение, така и за презентация на изделието от благороден метал.
Можете да изберете златния медал със същия мотив, както и да закупите цялата колекция “Свети Георги Победоносец” в обща опаковка.
Метал
Сребро
Тегло
31.1
г
Чистота
999.9/1000
Кант
Гладък
Качество
Висше
Тираж
3000
бр.
Диаметър
38.6
мм
Житие на Свети Георги
Свети великомъченик Георги Победоносец е бил кападокийски войник в Римската империя по времето на управлението на император Диоклециан. Като част от войската, на него е възложено да вземе участие в гоненията на християните в рамките на империята, но вместо това Свети Георги разкрива пред владетелите собствената си принадлежност към християнската религия и се противопоставя на заповедта. Той е наказан с мъчения и екзекуция, но не се отрича от вярата си.
Християнската традиция свързва светията с редица чудодейни дела - преданията разказват, че по време на мъченията е бил под Божията закрила, че многократно е възкресяван и изцеляван, че самият той вършел чудеса и така вдъхновил редица доверени на императора да се поклонят пред християнския Бог.
Легенда за Свети Георги и змея
Сцената, в която Свети Георги с копие сразява ламя, е не библейска, а митологична. Най-разпространената версия разказва за град, който в продължение на години бил под гнета на това чудовище. В началото местните жители му принасяли в жертва животни, но когато животните се изчерпали, прибегнали до хора. Дошъл редът и на кралската дъщеря - нагиздена в брачна премяна, тя била изпратена към езерото, което обитавала ламята. Докато тя чакала звяра, случайно преминал Свети Георги. Тя се опитала да го отпрати, но светият воин останал с нея. В момента, в който ламята се явила от дълбините на езерото, Свети Георги се прекръстил и с копието си ранил чудовището, след което го вързал с пояса на принцесата и го повел към града, за да покаже чудото на народа. Възхитени, те приели християнската вяра.
Легендата е приписана на Свети Георги през 11 век, но корените ѝ вероятно предхождат християнството - съществуват аналози на историята още от времето на Древна Гърция, в мита за Персей и Андромеда. Дори е била свързвана с редица други християнски светци.
Самата иконография - воинът светец, възседнал кон - е наследена от образа на Тракийския конник, често срещано изображение в Рим, Древна Гърция и, разбира се, Тракия. Други християнски светци, изобразявани по този начин, са Свети Теодор Тирон, Свети Димитър и Свети Мина. Християнската религия интерпретира тази легенда като алегория за победата на светеца над дявола, често изобразяван като змия и по-късно - като дракон.
Празници и почит
В България светецът се чества на 6 май - Гергьовден, също Ден на храбростта и Българската армия. Свети Георги е покровител на овчарите, земеделците и военнослужещите.
В българския народен календар, годината се дели на две половини - лято и зима - и именно този празник бележи началото на лятното полугодие. В някои региони този ден надминава дори Великден по значимост. В центъра на обредните действия стои приготвянето на курбан от агне, съпроводено от песни и игри, църковни ритуали и магични действия за здраве и изобилие през цялата година. На този ден народът се къпе със свежа утринна роса за здраве и плодородие, а младите вият люлки и ги окачват на разлистени дървета, от които момците закачливо люлеят своите избраници.
През 1880 г., Княз Александър I Батенберг обявява Гергьовден за празник на Българската армия. Днес денят се чества с военен парад и демонстрации из цялата страна.Свети Георги е почитан и в исляма като пророк и покровител на монотеистичните религии.
Програма “Православни Светии” отдаваме почит на светците, към които милиони християни отправят молитви за здраве или закрила, за помощ или духовно напътствие. Тя се състои от 12 колекции, посветени на 12 централни за източноправославното вероизповедание свети личности. Всеки мотив ще бъде отсечен от злато и от сребро във висше качество.
Самото число 12 също носи символика - значението му се разпростира във всички краища на света и в редица религии и култури, толкова са и месеците в годината. В християнската Библия това значение е особено подчертано. Дванадесет са светите апостоли в Новия завет - избрани довереници и ученици на Исус Христос, които разпространяват неговото учение. Дните между Рождество Христово и Богоявление също са дванадесет. В Източното православие се спазват Дванадесет велики празника - най-важните след Великден, всеки от тях посветен на важно събитие от житието на Христос и Пресвета Богородица.
Реверсът на колекцията е вдъхновен от иконостаса в църквата "Рождество Богородично" в Рилския манастир - богато орнаментирана позлатена дърворезба, изобразяваща плетеница от флорални мотиви, образи на животни и ангели. Иконостасът е изработен през периода 1839 - 1844 г. и е дело на видния дърворезбар Атанас Теладур, основател на резбарското течение в Самоковската художествена школа.
В църковната интериорна архитектура, иконостасът заема място на преграда между “земното” и “небесното”. Ролята му е да отдели олтарното пространство, до което имат достъп само свещенослужителите, от пространството, предназначено за богомолците. Той е обща рамка за иконите в храма. Българските православни църкви от възрожденската епоха се славят с особено впечатляващи ръчно резбовани иконостаси, наситени със символиката на християнската вяра и местните традиции.
Доставката се извършва с „Еконт Експрес“ ООД. Сумата на доставка е за сметка на клиента и се формира на база избрания начин на плащане - с наложен платеж, онлайн плащане с карта или по банков път, и начина на получаването на артикулите - до адрес или до офис на Еконт.
Поръчки, получени до 15:30 ч. в работни дни с избран начин на плащане наложен платеж или кредитна/дебитна карта, се обикновено се изпращат на същия ден. Поръчки, получени след 15:30 ч. или в почивни дни, се обработват и изпращат на следващия работен ден.
Всяка пратка има с опция “Преглед”. В случай, че след прегледа клиентът реши да върне пратката, разходите за доставката и връщането са за сметка на клиента.
Може да получите поръчката си и от шоурума на Булминт в Пловдив на адрес ул. Отец Паисий 24.