Тази година предстои да отбележим 150 години от обесването на Васил Левски - и 150 години от обезсмъртяването му в идеал за храброст, сила и родолюбие. Революционните му възгледи за “чиста и свята република”, справедливост и равенство като висши стремежи отекват до наши дни, а заветът му - неговият свободен дух - продължава да вдъхновява българския народ поколение след поколение.
С това възпоменателно изделие отдаваме почит на една от най-ярките личности в българската история и неговия живот, дело и принос към борбата за Освобождение на България.
Медалът е отсечен във висше мат-гланцово качество от чисто сребро проба 999.9 с диаметър 32.5 мм. На аверса е изобразен ликът на Апостола редом с идеологията, която е следвал през целия си живот - “Дела трябват, а не думи.” Реверсът представя националния символ на България - лъва, в чийто образ е алегоризиран и образа на Васил Левски.
Медалът се предлага в луксозна черна кожена кутия и тематична опаковка.
Метал
Сребро
Тегло
15
г
Чистота
999.9/1000
Кант
Гладък
Качество
Висше
Тираж
1873
бр.
Диаметър
32.5
мм
Живот и революционна дейност
Васил Левски е прозвището на Васил Иванов Кунчев, роден на 6 юли (18 юли по нов стил) през 1837г в Карлово. След загубата на баща си, той заема основна роля в грижите за своето семейство. На 14-годишна възраст става послушник на вуйчо си - архимандрит Василий, и приема монашеството в Сопотския манастир „Свети Спас“ под името Игнатий. Продължава своята служба в Карлово, но след няколко години взима решение да се присъедини към борбата за Освобождение на България и така се отправя към Сърбия, за да се включи в Първата българска легия на Георги Раковски.
В Белград участва в първото си военно сражение и легендите разказват, че именно тук, с показаната ловкост и храброст, печели прозвището Левски - името, с което е увековечен в историята. Ранните му години като революционер са силно повлияни от Георги Раковски - от призива му към народа за организирани революционни действия и идеите за организиране на комитети и чети в България, които Левски доразвива в хода на дейността си.
След разтрогването на Първата българска легия, той се завръща в България и се отказва от духовния си сан, като символично отрязва косите си и се обрича изцяло на службата към народа. Развива пропагандна дейност с цел подбуждане на народа към патриотизъм и желание за свобода - дейност, която не остава незабелязана от османските власти. Това обстоятелство го принуждава да напусне родината и да поеме към Румъния, където бива приет за знаменосец в четата на Панайот Хитов. Кампанията го отвежда до Белград, за да се присъедини към Втората българска легия.
Несполуките на четническото движение го карат да преосмисли тактиката за Освобождаването на България и да започне обиколки из страната, с които да проучи нагласите за подготвяне на въстание и набиране на последователи за революционното си дело. Така инициира изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО), която да организира предстоящия бунт посредством революционни комитети.
През 1870г. Апостолът се установявава в Букурещ и заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Докато българската емиграция счита, че за Освободжението са необходими съюзи с други балкански страни или помощ от Великите сили, Левски остава на мнение, че желанието за борба и нейното осъществяване трябва да се реализират вътре в страната. Верен на тази идея, той се завръща в България и продължава работата си, като през лятото на 1872 г. започва преустройството на ВРО със създаването на окръжни комитети. Приема предложението на Любен Каравелов за съвместна работа със сърбите, в замяна на приемането на 150 - 200 българи във военното училище в Белград, както и превода на текстове и книги за военни тактики на български език.
Залавяне и смърт
През втората половина на 1872 г. се случват редица събития, които водят до залавянето и осъждането на Васил Левски.
По време на акция за набиране на средства от ловешкия чорбаджия Денчо Халача, Левски и другарят му биват разкрити от ратая му - следва сблъсък и Левски е принуден да убие момчето, за да осигури безпрепятствено бягство. Въпреки това, виковете на ратая привличат вниманието на свидетели, сред които местната полиция. Този инцидент по-късно утежнява присъдата на Левски.
През септември същата година е организиран обир на турска пощенска кола, пренасяща данъчни постъпления. Макар да не подкрепя инициативата, Дяконът остава част от малцинството. Участниците са заловени и самопризнанията им го уличават в деянито, заедно с други членове на Ловешкия частен революционен комитет. Така османските власти получават първото физическо описание на Левски и информация къде може да бъде открит - факт, който Апостолът не знае при последвалото си пътуване от Ловеч до Влашко, в опит да изнесе и скрие архивите на ВРО.
На 27 декември 1872 г. 15 турски заптиета организират засада на Къкринското ханче, където Левски е отседнал със спътника си Никола Цвятков. Пренасяните документи, които са били скрити в самара на коня му, не са открити от османските власти. Левски е заловен и откаран във Велико Търново, след това в София, но никой от съмишлениците не му оказва помощ. Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия, която повдига 4 обвинения срещу него, сред които и това за непредумишленото убийство на ратая на Денчо Халача, което само по себе си налага 15 години затвор, но ако е последвано от друго престъпление, се наказва със смърт. Осъден е на смърт чрез обесване.
Как е заловен Васил Левски е предмет на разгорещен дебат - съществуват множество сведения за предателство, като най-често е уличаван поп Крьстю Никифоров, но съществува и спекулация, че е бил наклеветен от политически съперници. Според тази версия, един предател не е имало, а залавянето му е резултат от дълго полицейско разследване.
На 6 февруари 1873 г. (по стар стил), Васил Левски е обесен в околностите на София, където в днешни дни в близост е издигнат и негов паметник. Заветните му думи в последната изповед пред отец Тодор Митов са “Каквото съм правил, в полза народу е”, а последното му желание е да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. Няма исторически сведения за погребението на Васил Левски, а локацията на неговия гроб е предмет на спекулация.
Доставката се извършва с „Еконт Експрес“ ООД. Сумата на доставка е за сметка на клиента и се формира на база избрания начин на плащане - с наложен платеж, онлайн плащане с карта или по банков път, и начина на получаването на артикулите - до адрес или до офис на Еконт.
Поръчки, получени до 15:30 ч. в работни дни с избран начин на плащане наложен платеж или кредитна/дебитна карта, се обикновено се изпращат на същия ден. Поръчки, получени след 15:30 ч. или в почивни дни, се обработват и изпращат на следващия работен ден.
Всяка пратка има с опция “Преглед”. В случай, че след прегледа клиентът реши да върне пратката, разходите за доставката и връщането са за сметка на клиента.
Може да получите поръчката си и от шоурума на Булминт в Пловдив на адрес ул. Отец Паисий 24.
Съхранение на медали с нумизматична стойност и на инвестиционни продукти
Притежателите на златни и сребърни продукти с бранд „Bulmint” трябва да имат предвид някои специфични особености, отнасящи се за съхранението им. Златото и среброто са благородни метали, които се отличават с това, че са много меки и лесно могат да бъдат огънати/смачкани. Продуктите трябва да се съхраняват на място с невисока влажност, в което температурата не превишава 50 градуса по Целзий, за да не се наруши цялостта на опаковката. Не прилагайте усилие с остър предмет върху опаковката или самия продукт – рискувате да го нараните.