Златен медал “Пресвета Богородица”, 7.78 г

Житие

Единствените източници за живота на Пресвета Богородица са четирите евангелиета и апокрифните писания на различни светии през вековете.

Пресвета Богородица е дъщеря на Йоаким и Анна - праведни, щедри и милосърдни, но бездетни хора от Назарет. Двамата дълго се молили на Господ за рожба и с годините скръбта им само се усилвала. Един ден в мъката си Анна обещала, че ако Бог я дари с дете, тя ще го предаде в Негова служба. Молитвите на двамата съпрузи били чути - пред тях се явил Архангел Гавриил с известие, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще бъде дарувано спасението на света. Както казал вестителят, така и станало - на двамата съпрузи се родило дете, което кръстили Мариам (или както е позната в България - Мария).

След като дъщеря им навършила тригодишна възраст, Йоаким и Анна изпълнили своето обещание и я завели в Йерусалимския храм, за да встъпи в служба на Бога. Там Мария заживяла сред другите девици, но когато дошъл момента да напусне храма и да се омъжи, тя избрала да посвети живота си на Бога и да не встъпва в брак. Впечатлени от отдадеността й, свещениците поискали да уважат желанието й, но не било възможно зряла девица да остане в храма. Решението им било да я сгодят за благочестивия Св. Йосиф Обручник, но не, за да встъпи в традиционен съпружески живот, а да бди над нея и да пази девството й.

Преди да заживее с Йосиф Архангел Гавриил се явил пред Мария и тържествено й поднесъл благата вест, че е избрана от Бога да роди Неговия Син. Тя с недоумение попитала как това ще се случи, като не е познавала и не ще познава мъж, при което вестителят отговорил, че Светия Дух сам ще слезе над девицата и ще я осени, а детето, което ще се роди от нея, ще донесе спасението на човечеството. Тя с радост приела ролята си и скоро думите на ангела се сбъднали.

Няколко месеца по-късно, по време на посещение на родния град на Йосиф - Витлеем, Богородица родила Божия Син. Но вестта достигнала до Цар Ирод, за когото раждането на предречения цар на юдеите било заплаха. Ангел посетил Йосиф в съня му и го предупредил за наближаваща опасност и го посъветвал да избяга с Богородица и Младенеца в Египет, докато отмине опасността.

Малко се знае за живота на Богородица след раждането на Исус и завръщането им в Назарет, но тя е изрично упомената в още няколко значими сюжета. Именно по нейна молба Христос превръща вода във вино на сватбата в Кана Галилейска. Разпнат на кръста, Той се обръща директно към нея и я предава под покрова на свети Йоан Богослов. След Възнесението Христово, тя за последно е спомената сред единадесетте апостоли.

Източното православие разказва историята за нейната смърт под формата на предание.

На 64-годишна възраст, Архангел Гавриил отново се явил пред нея, за да оповести, че след три дни тя ще се прости с земния живот и ще се присъедини към Христос в Небесното царство. Тя с радост благодарила на Господа, а последното й желание било да види апостолите още веднъж. Станало чудо - всички ученици на Исус, с изключение на Тома, били пренесени пред дома, за да отдадат последна почит на майката на Спасителя. На съдбовния ден тя полегнала на своя одър и сам Христос слязъл от небесата, за да понесе душата й към вечен живот.

В продължение на три дни след погребението й апостолите пазели и се молели пред гробницата на Дева Мария и на третия ден към тях пристигнал апостол Тома. За да му дадат възможност да се сбогува с Божията майка, апостолите преместили камъка от входа на гробницата, но за тяхно удивление, гробът бил празен. Вярва се, че тя е възкръснала и се е присъединила телом и духом към Сина си в небесното царство.

Иконография

В източноправославната иконография Дева Мария се изобразява според редица архетипи, основните от които са Одигитрия - Пътеводителка и Елеуса, често превеждано като Умиление. Трите звезди на одеждите й - една на челото и по една на всяко рамо - символизират едновременно вечната й девственост (преди, по време и след раждането на Исус) и Светата Троица.

За дизайн на колекция “Пресвета Богородица” избрахме образа й на Пътеводителка. В тази своя роля Дева Мария е обърната фронтално или с леко наклонена глава, обикновено изобразена допоясно. Тя държи Младенеца в лявата си ръка, а с жест на дясната символично сочи към него като "Пътя, Истината и Живота". Самият Исус седи в обятията й като на престол, а свитъкът, книгата или жезълът в лявата му ръка и жестът на благословия, който формира с другата, ни препращат към образа му на Пантократор.

Според преданията първата икона Пътеводителка е била нарисувана от свети апостол и евангелист Лука, но съществува теория, че образът й е бил отделен от изображенията на сюжета “Поклонението на влъхвите”. Днес това е една от най-използваните композиции в иконографските изображения на Дева Мария.

Празници и почит

В източното православие, както и редица други християнски деноминации, Пресвета Богородица е най-таченият персонаж след Светата Троица. Позната под множество титли, възпявана чрез богатство от църковни химни и почитана чрез безброй изображения, тя е обект на благоговение и теологично изучаване из цял свят. В Исляма тя е позната като най-съвършената сред жените, а Коранът я споменава повече пъти, отколкото Библията.

Тази нейна значимост е запазена и в българската народна традиция, а липсващите детайли от житието й са допълнени в устната традиция чрез интегрирането на фолклорни сюжети и апокрифни текстове. Българите възприемат Богородица като покровителка на човешкия род, на дома и семейството, жените и децата, женските занаяти, родилките и майчинството.

От 12-те велики църковни празника в годината, 3 са посветени на сцени от живота на Дева Мария.

“Рождество Богородично” чества деня, в който родителите й Анна и Йоаким посрещат единствената си рожба на бял свят. Отбелязва се на 8 септември, като празникът е познат още като “Малка Богородица”.

“Въведение Богородично” е посветено въведението й в Йерусалимския храм, за да започне своята служба на Бога. Празнува се на 21 ноември и се счита също за ден на християнското семейство.

“Успение Богородично” празнува края на земния й живот и възнесението й в небесното царство. Чества се на 15 август. Именно този ден наричаме “Голяма Богородица” - той е най-важният празник, свързан с Божията майка, и най-почитаният летен такъв. Подготовката за него включва строг двуседмичен пост, с начало 1 август, наречен Богородичен. Празничната литургия се провежда на предната вечер, а самият ден се бележи тържествено - именниците дават курбани, месят се обредни хлебове, често с новото брашно за годината. Особено важно е младите булки и бездетните жени да не извършват женска работа и да пренесат дарове и молитви в църквата, за да ги дари светицата с рожба. По време на празничната вечеря традиционно се прави “въздигане” на хляба, наречено "панагия" (или "пресвета") - вдигане и обредно разчупване на хляба над трапезата в чест на Богородица и нейното въздигане в небесата.

Като централен персонаж в едноименната библейска сцена, празникът “Благовещение” също е едновременно Господски и Богородичен. На Божията майка са посветени и редица по-малки църковни празници през годината, в това число “Събор на Пресвета Богородица” на 26 декември, “Покров Богородичен” на 14 октомври и други.

Програма “Православни Светии” отдаваме почит на светците, към които милиони християни отправят молитви за здраве или закрила, за помощ или духовно напътствие. Тя се състои от 12 колекции, посветени на 12 централни за източноправославното вероизповедание свети личности. Всеки мотив ще бъде отсечен от злато и от сребро във висше качество.

Самото число 12 също носи символика - значението му се разпростира във всички краища на света и в редица религии и култури, толкова са и месеците в годината. В християнската Библия това значение е особено подчертано. Дванадесет са светите апостоли в Новия завет - избрани довереници и ученици на Исус Христос, които разпространяват неговото учение. Дните между Рождество Христово и Богоявление също са дванадесет. В Източното православие се спазват Дванадесет велики празника - най-важните след Великден, всеки от тях посветен на важно събитие от житието на Христос и Пресвета Богородица.

Реверсът на колекцията е вдъхновен от иконостаса в църквата "Рождество Богородично" в Рилския манастир - богато орнаментирана позлатена дърворезба, изобразяваща плетеница от флорални мотиви, образи на животни и ангели. Иконостасът е изработен през периода 1839 - 1844 г. и е дело на видния дърворезбар Атанас Теладур, основател на резбарското течение в Самоковската художествена школа. 

В църковната интериорна архитектура, иконостасът заема място на преграда между “земното” и “небесното”. Ролята му е да отдели олтарното пространство, до което имат достъп само свещенослужителите, от пространството, предназначено за богомолците. Той е обща рамка за иконите в храма. Българските православни църкви от възрожденската епоха се славят с особено впечатляващи ръчно резбовани иконостаси, наситени със символиката на християнската вяра и местните традиции.

Доставката се извършва с „Еконт Експрес“ ООД. Сумата на доставка е за сметка на клиента и се формира на база избрания начин на плащане - с наложен платеж, онлайн плащане с карта или по банков път, и начина на получаването на артикулите - до адрес или до офис на Еконт.

Поръчки, получени до 15:30 ч. в работни дни с избран начин на плащане наложен платеж или кредитна/дебитна карта, се обикновено се изпращат на същия ден. Поръчки, получени след 15:30 ч. или в почивни дни, се обработват и изпращат на следващия работен ден.

Всяка пратка има с опция “Преглед”. В случай, че след прегледа клиентът реши да върне пратката, разходите за доставката и връщането са за сметка на клиента.

Може да получите поръчката си и от шоурума на Булминт в Пловдив на адрес ул. Отец Паисий 24.

Прочетете повече >>