Коледните традиции в България - народни, християнски и светски

Българските народни традиции са колоритно съчетание от християнски и предхристиянски обичаи.

Коледно-новогодишният празничен цикъл притежава особено богата обредност. Сложните ритуални действия, които се изпълняват през зимния сезон, целят да предпазят и пречистят общността и да поканят плодородие и благополучие през идната година.

Медална програма “Български традиции и обичаи” е вдъхновена от фолклорните практики, които са съхранявали народната ни идентичност през вековете. Всяко изделие от благороден метал в портфолиото ни от продукти с колекционерска стойност носи дълбока символика - нека разгледаме по-отблизо традициите, които честват медалите на Булминт с празнична тематика.

Народни традиции около Бъдни вечер и Коледа

Дните от 24 декември до 6 януари в българския фолклор са познати като Мръсни дни - преходен период между стария и новия годишен цикъл. Вярва се, че през това време новороденото слънце е слабо, а злото свободно броди по земята. Обредните действия, които се практикуват във връзка с празниците носят закрила на общността и помагат на света да се пречисти. До ден днешен се практикуват много от традиционните за Бъдни вечер ритуали дори в най-урбанизираните райони на България.

Коледуване

Този обред се изпълнява от Бъдни вечер до 27 декември. Главни действащи лица са коледарите - чета или дружина млади неженени мъже, предвождани от един по-възрастен женен мъж, наречен станеник.

Подготовката за ритуала започва още от Игнажден - групата се събира в дома на станеника и в продължение на няколко дни изучава репертоар от около 50 текста с няколко мелодии. Песните имат строго обреден характер и се изпълняват само по това време на годината.

Три нощи, започвайки от Бъдни вечер в полунощ, дружината обхожда селището и ритуално пее песните във всеки дом, като по този начин благославя домакинството и носи здраве и благополучие. Всяка песен изпълнява определена функция - някои от тях се пеят по пътя, други пред дверите, трети в дома. Има различна песен за всеки отделен член от семейството. Текстовете преплитат християнски с митични и фолклорни елементи - магичният им характер се крие в силата на словото. Песните описват сцени на изобилие и щастие, сякаш вече са се случили, с надеждата думите да се превърнат в реалност. Вярва се, че заедно с коледарите в дома нахлуват късметът и благополучието, а песните им имат магическата сила да прогонват злото. В замяна домакините им поднасят пари и дарове.

Образът на празнично пременения коледар с кравай на върха на овчарската му гега е дълбоко отпечатан в народното съзнание. Именно тази класическа зимна картина избрахме да изобразим върху аверса на сребърен медал “Коледари”, а мотивът е оцветен чрез прецизна дигитална технология по подобие на акварелна илюстрация. Изобразени са трима коледари пременени в традиционни носии, с празнични венци около калпаците и наниз краваи на гегите.

Ритуалът се изпълнява само нощем. Четата потегля от дома на станеника и обикаля цялото село или предварително уговорена махала до изгрева, за да не ги свари слънцето.

Коледуването има воински елементи, а самият ритуал има смисъла на посвещение на участниците в мъжеството - след него те придобиват правото да се женят.

Омесване на паричка в обредния хляб на Бъдни вечер

Днес на Бъдни вечер честваме Рождество Христово, но корените на празника се крият в много по-древните вярвания за младото слънчево божество, наричано Млада Бога или Бела Бога. Според старите поверия, на тази вечер можем да предсказваме и дори да окажем влияние върху предстоящата година.

Ключова роля в обредността на Бъдни вечер играе празничната трапеза. Тя трябва да бъде богата и изобилна - за да бъде и годината плодородна. Ястията трябва да са постни - тъй като това е последният ден от Коледния пост, и да сред тях да присъстват култури, които “набъбват” - боб, ориз, булгур, и жито. Те често са нечетен брой - 7 или 9, поради магичните свойства на числата, - защото в народните представи завършеността, присъща на четните, се свързва със смъртта. Могат да бъдат и 12, като броят месеци в годината.

Централно място заема обредният хляб, наречен боговица или бъдняк - содена пита, чиято кръгла форма също ни препраща към слънцето и цикличния характер на годишния календар. Украсява се с тестени форми, които отново символизират плодородие и благоденствие - християнски кръст, житни класове, слънце, грозд и други. Ключов елемент от обреда е в питата се вмеси сребърна паричка, чиято роля е на средство за гадаене. При обредното разчупване на хляба, всеки член от семейството получава по един къс, а символично се заделят и за Богородица, за починалите членове на семейството, за имотите и за добитъка. Поверието гласи, че при когото се падне паричката, при него ще бъде късметът през цялата година. Ако тя се падне на Божията майка, това означава благополучие за цялото семейство. Самото сребро притежава собствена символика - според старите поверия, то носи късмет и благополучие на притежателя си.

През нощта трапезата се оставя наредена, за да могат починалите и светците да се насладят на гощавката.

В чест на този прекрасен обред създадохме Сребърна паричка за питка. Традиционната украса на обредния хляб блести във висше качество на отсичане върху аверса, а реверсът тържествено пожелава “Весели празници”. Сребърната паричка едновременно ще възроди по-чистата версия на обичая в дома ви и ще остане скъп спомен от празника през годините.

 

Прекадяване на дома с тамян

Една от най-важните традиции на Бъдни вечер е прикадяването на дома с тамян - ритуал за пречистване от злото. Започва се с трапезата, след което се минава през цялата къща и всички прилежащи постройки, собственост на домакинството. Така семейството започва годината “на чисто”.

Мястото на дървото в традицията

В българските народни традиции, дървото, около което се събира семейството, е не богато украсената елха, а бъдникът - ствол на право дърво на около 3 години. Най-често то е от дъб, но то може да бъде и крушово.

Бъдникът се отсича от млад момък или младоженец. В ранни зори преди Бъдни вечер той търси подходящо дърво, отсича го и го окастря и го носи у дома.

Бъдникът се освещава (или миросва) - в основата му се пробива малка дупка, в която се сипва краве масло или зехтин, слага се тамян и восък и се запушва с клин. Сетне долният край на бъдника се увива в ленено платно. Вечерта той се слага в огъня, където гори до сутринта. Въглените са гасят само с вино, а пепелта се запазва за редица обреди за лечение и плодородие.

Християнски традиции

24 декември е навечерието на един от най-значимите и радостни християнски празници - Рождество Христово. В каноничните библейски писания не се споменава кога е роден Спасителят, а църквата официално установява празникът да се чества на 25 декември (по Григорианския календар) едва през IV век - вероятно, за да християнизира съществуващите езически празници около зимното слънцестоене. Преди това на Богоявление се чествали всички явявания на Исус - раждането му телом и раждането му духом чрез кръщението му.

След приемането на християнството в представите на българския народ образът на Млада Бога е заменен с Младенеца Исус.

Сюжетът на Рождеството в Светите Писания и иконите

Историята ни отвежда във Витлеем – родния град на Свети Йосиф Обручник, в който той по заповед на кесаря Август е привикан за преброяване на населението. Въпреки напредналата си бременност го съпровожда Дева Мария - мнима съпруга, която му е поверена за закрила. Но всички странноприемници в града са препълнени и двамата са принудени да се подслонят в пещера в покрайнините, където нощем местните пастири оставят добитъка си. В тези скромни условия се ражда Спасителят на човечеството. Ангели Божи разнасят благата вест надлъж и нашир, а лъч светлина от чудодейната Витлеемска звезда води трима мъдреци от далечни земи към Христос, за да му се поклонят и поднесат своите дарове.

В православната иконография съществуват два основни начина на изобразяване на сцената.

Първият тип подчертава земната същност на Исус - и жертвата, която е направил, като се е въплътил в човешки образ. В този вид икони Богородица е изобразена полегнала и изнемощяла от раждането. Нейната фигура е най-голямата в композицията и по този начин е наблегната значимостта й. Свети Йосиф е настрани от тях, извън пещерата, с тревожно лице, а до стои дяволът във вид на овчар и го изкушава. Тези икони обикновено включват допълнителни персонажи - ангели, които разпространяват вестта за Рождеството на пастири, тримата влъхви от Изтока. Понякога се изобразяват и две жени в ъгъла на композицията, които къпят втора фигура на Исус.

Вторият тип икона на Рождеството е вдъхновението над сребърен медал “Рождество Христово” и медал от мед с масивна позлата със същия мотив - в тях на фокус е божествената му същност. Тук Исус Христос е в центъра на композицията, а белите пелени, в които е повит, и ореолът му сякаш сияят на фона на пещерата – символ на греховния свят, чийто мрак може да бъде разсеян само от светлината на Месията. Въпреки симетрията на композицията, Пресвета Богородица е изобразена на преден план – почетно място, отредено за майката на обновения човешки род. Тя е на колене тъй скоро след чудодейното раждане, чрез което е устроила спасението на човечеството. Това подсказва за една от централните доктрини, свързани с рождеството - докато българските фолклорни песни гласят, че Божията майка се е “замъчила” на Игнажден, православното християнство ни учи, че е родила без мъки. Свети Йосиф – закрилник на Божията Майка, но не и баща на Христос – е едва забележимо отделен от тях, с ръце, протегнати благоговейно към Младенеца. Волът и оселът зад светото семейство също носят скрито послание. Дъхът на животните топли Исус през студената нощ в пещерата, но тяхното неотменно присъствие в православната иконография ни препращат към цитата: "Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.” (Ис. 1:3). Този детайл ни приканва да разберем и опознаем Бога. Над пещерата и около нея отново се изобразяват фигури на ангели, пастири и в далечината - тримата мъдреци.

Рождественски пост

Рождественският пост, познат още като Коледен или Филипов, се практикува, за да може вярващия да посрещне Рождеството Христово с чисто сърце, душа и тяло. Той започва на 15 ноември и продължава чак до Бъдни вечер.

През първата седмица на Коледния пост и от Игнажден до Бъдни вечер се приема консумирането единствено на растителна храна с олио. През останалите дни е разрешено и приемането на риба. На Коледния ден задължително се яде блажна храна, дори и да се падне в сряда или петък - дни, на които традиционно се практикува еднодневен пост.

Телесният пост е само част от подготовката за празника. Също толкова важен е духовният пост. Вярващият се въздържа не само от храна, но и от суетни и нечисти мисли, от грехове и от всякакво зло.

Пълноценният пост се характеризира със спазване на установената диета, с молитва и покаяние, с въздържание от пороци и лоши дела, прошка към тези, които са ни наранили, и от въздържание от съпружески живот и забавления.

Светски коледни традиции и легенди

Под западно и дори руско влияние през 20-и век в България навлизат нови традиции и символи, свързани с коледно-новогодишните празници. Много от тях са възникнали на късен етап от човешката история и нямат връзка с библейския канон. Това съчетание от чуждоземни фолклорни елементи и поп култура не носи същата тържественост като народните и православните практики, което превръща тези празници в любими на децата.

Дядо Коледа

Образът на Добрия старец е базиран на Свети Николай Чудотворец - епископ на град Мира около III век, област Ликия. Най-известната легенда за него разказва как, когато чул, че внезапно обеднял баща възнамерявал да продаде трите си дъщери в безчестие, светецът тайно му се притекъл на помощ. Няколко нощи той подхвърлял по една кесия със злато през прозореца му - зестра за всяка една от девойките, за да може да ги омъжи и да ги спаси от злата участ. Този разказ седи в основата на представата за Дядо Коледа като добродушен старец, който тайно раздава подаръци на децата.

В Европа Свети Николай се радва на изключителна популярност през вековете, дори след реформацията, когато почитта към светците се обезкуражава в протестантските държави.

Нидерландските заселници в САЩ разпространяват образа му отвъд и океана през 18 век. През годините героят постепенно навлиза в различни аспекти от поп културата и дори в политически пропагандни постери. Придобива и черти на митичния Father Christmas и губи епископските дрехи, с които е изобразяван Свети Николай, но дълго няма единна представа за външния му вид. Ролята, която играе в празника - да носи подаръци за децата под прикритието на нощта - както и вълшебната му шейна, теглена от летящи еленчета, добива известност от стихотворението на Клемънт Кларк Мур "Посещението на Свети Никола".

Съвременната представа за Дядо Коледа се свързва със серия изключително влиятелни реклами на Кока Кола от 20-те и 30-те години на 20-и век. Те са базирани на богатството от илюстрации на Добрия старец до момента и дори претърпяват еволюция в рамките на рекламната дейност на компанията. През 1931 г. дебютира версията на Хадън Съндблом - и така картината на усмихнатия брадат старец с червени дрехи и черни ботуши започва да обхожда света. Различни народи от Европа сливат легендарния персонаж с персонификации на зимния сезон от собствения си фолклор, като английския Father Christmas и славянския Дядо Мраз.

Днес Дядо Коледа е олицетворение на всичко радостно, което празникът ни дарува. Това ни вдъхнови да създадем медал “Дядо Коледа” - подарък за малки и пораснали деца, който улавя това вълшебство и съхранява емоцията през годините.

Коледната елха

Дърветата играят важна роля в редица култури. Древните келти приписват специални магични способности на всяко едно дърво, което се среща по техните земи, а представата, че вселената се крепи на Световно дърво, се среща в митологии от цял свят. Използват се в ритуали още от древни времена, но според множество източници, обичаят да се украсява елха за Коледа произлиза от Германия.

През Средновековието в немските коледни традиции навлиза декорирането на домовете с вечнозелени дървета, окичени с ябълки - отражение на Дървото на познание от библейския сюжет за Адам и Ева. Символиката на тези дървета също се вписва в празника - те са олицетворение на вечен живот.

Традицията постепенно се изменя - започва да включва и други украшения, а германските мигранти я разпространяват в други държави. Добива особена популярност във Великобритания, когато през 1848 г. в лондонски вестник е публикувана илюстрация на кралското семейство около украсено дърво. Отново германците разпространяват традицията и в Америка, въпреки протестите на пуританите.

Традицията постепенно се разпространява и в други краища на света, а в България навлиза под руско влияние след Освобождението.

Богато украсената елха намира отражение в сребърен медал “Весели празници”. Един от най-интересните ни художествени продукти използва съчетава дълбок релеф и с перспектива в дизайна, за да създаде 3D усещането на коледна топка.

Размяна на подаръци

Християнството свързва обичая да се дават подаръци за Коледа с библейския сюжет Поклонението на влъхвите. Той разказва за трима мъдри крале от Изтока, които изминават хиляди километри, за да се поклонят на Младенеца Исус.

Старозаветните предсказания на Божиите пророци предричат, че 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, в град Витлеем - родния на цар Давид - от дева ще се роди Месията. Водени от тези пророчества и от чудодейната Витлеемска звезда, те се явяват пред Христос и му поднасят ценни дарове, достойни за цар - злато, ладан и смирна. Тук е важно да се упомене, че ладанът се използва в религиозни церемонии, а маслото от смирна се използва в погребални ритуали. Най-разпространената интерпретация е, че тези дарове са алегория за различните аспекти от съществуването на въплътения Бог на земята - златото символизирало неговото владичество, ладанът символизирало ролята му на духовен водач, а смирната символизирала неговата жертва, с която щял да изкупи греховете на човечеството.

Връзката на Дядо Коледа с празника - въпреки че паметта на Свети Николай Чудотворец се чества на 5, 6 или 19 декември - подсилва посланието за щедрост, което Коледа олицетворява.

Традицията обаче се среща и в други религии и е по-стара от християнството. Практикувала се е като част от римския фестивал на зимното слънцестоене Сатурналия. Много вероятно е при асимилирането на празника от християнството да са се прехвърлили някои елементи от езическия фестивал.

През вековете този обичай претърпява изменения, като много държави му придават свой привкус. Интересен пример е ефектът на модернизацията върху митичните гномчета nisse от скандинавския фолклор.

С вид на дребни брадати домашни духчета с остри шапчици, тези приказни създания са тайни пазители на дома, семейството и особено на децата. Но съвремието им придава изцяло ново измерение. В днешно време те са свързани с коледните традиции и, подобно на Дядо Коледа, се вярва, че носят чудеса и подаръци на децата - характеристика, която липсва в първоначалните представи за тях. Претворихме тази нова интерпретация на гномчетата в сребърен медал “Коледна приказка” - подарък, предназначен специално за деца. Съвременния оттенък на тази легенда намира отражение и в избора на цветове за принта на аверса - червено и зелено, които днес са сред символите на празника.

В България съществува категория подаръци с особена символика. Културата ни им приписва магичната способност да закрилят, да свързват земният свят с божествения и да помагат в периоди на преход. Непреходната стойност на златото и среброто ги е превърнала в символ на благосъстояние и висок социален статус - а съществува и вярването, че притежанието им привлича изобилие. Традиционно се поднасят по случай най-значимите моменти в живота - раждане на дете, кръщение и сватба, но са класически и изискан избор, независимо от повода. Именно този обичай е вдъхновението зад сребърен медал "Моята първа Коледа" 2023, предназначен за коледен подарък за новородено.

Духът на Коледа днес

Всички тези елементи - красотата на българските традиции, християнските вярвания и ценности и съвременната празнична атмосфера - превръщат дните около Коледа в едни от най-тачените в годината. Изпълнени с надежда, носещи послание за щедрост и любов, те са радост за малки и големи.

Програма “Български традиции и обичаи” възпява традициите, които са поддържали духа на народа ни през вековете - и приканва всеки българин да съхрани това богатство за своите деца. А подбрани сребърни медали с художествена стойност претворяват прекрасните спомени с най-близките ни хора в подарък от чист благороден метал. Разгледайте портфолиото от колекционерски продукти на Булминт.