Кратка история на благородните метали и монетосеченето по българските земи

Връзката между изкуство, история и монетосечене е тема, която продължава да буди у нас дълбок интерес и вдъхновение.

България е официално основана през 681 г., но историята й се разпростира хилядолетия назад. Древните цивилизации и безимените праисторически общности, които са обитавали тези земи са оставили своите следи върху местната култура, традиции и вярвания.

Като български частен монетен двор, ние сме наследници на древна традиция, която не е изгубила своите корени и след хилядолетия технологично развитие.

6500 години добив и обработка на злато

През вековете благородните метали винаги са заемали ключова позиция в местните общности. Най-старото съкровище от обработено злато на света е открито именно тук, във Варненския халколитен некропол край морската столица на България. То се състои от 3000 златни предмета, повечето 23.5 карата, с общо тегло около 6.5 килограма. Изследванията датират изработката му около 4-тото хилядолетие пр.н.е., а негови автори са т.нар. Култура Варна.

Изобилието от златни и сребърни находки с тракийски произход, открити в днешно време, подчертават културната значимост на тези благородни метали и за тези древни обитатели на българските земи, а детайлната изработка на предметите остават безсмъртно свидетелство за уменията на майсторите, които са ги изработили.

Тези традиции продължават да съществуват дълго след разпадането на тракийската цивилизация. Златарството, традиционно наричано “куюмджийство”, остава един от най-престижните занаяти в България през вековете. Златарите някога били почитани по равно с духовенството и учителите - просветителите на народа, на които им е била възложена задачата да напътстват обществото. Това частично се дължи на символичното значение на златото. Свързвано с огъня и слънцето, както и живота и безсмъртието, този благороден метал е неделима част от редица местни традиции - българите изпращат младите булки в новите им семейства, нагиздени с накити от чисто злато, посрещат новородените в света на живите и изпращат мъртвите в отвъдното с дарове от злато и сребро, а много ритуални предмети са също така богато украсени с фолио от благородни метали.

Най-старите монети, отсечени на територията на България

Монетосеченето е дълбоко свързано с и зависимо от познанията на даден народ в сферата на металургията.

Безимените племена, които са обитавали територията на България в праисторическо време, са навлезли в Бронзовата епоха преди миграцията на траките. След като новодошлият народ установил своята култура в региона, той наследили металургията като занаят и традиция от своите предшественици. Близостта на траките до древногръцките полиси довела до културен обмен и до усвояването на редица елински практики свързани с металообработката, ковачеството и монетосеченето.

Сред реликвите, наследени от древните траки, са редица монети с лика на техни владетели - доказателство, че са отсичали свои парични знаци и безспорен признак за държавност. Това било в съревнование с вече установените разменни средства, издавани и контролирани от Древна Македония.

Най-старите монети отсечени на територията на съвременна България, отривани до момента, били тези на племето дерони. Съкровището, открито край село Садовик в западните покрайнини на страната, са единственото оцеляло свидетелство за живота на тази тракийска общност, с датировка около 500-450 г. пр.н.е.

Въпреки че определено се наблюдава елинистично влияние върху монетите на дероните, те се отличават достатъчно, че да бъдат поставени в собствена категория. Върху аверсите им са изобразени портрети на техни владетели и митични сцени, заедно с името на племето (изписано на гръцки). Додекадрахмите им нямат дизайн на реверса - на негово място е отсечен специфичен квадратен мотив, подобен на вятърна мелница. Тази сравнително примитивна практика в монетосеченето не била необичайна за времето си в този регион и отвъд него. Монетите от този период имали единствено дизайн на аверса - страната, която била удряна с работния инструмент.

Върху реверсите на по-късните монети на дероните, от които са открити екземпляри в село Величково в Югозападна България, е отсечен мотивът трискел - символ с формата на три скачени човешки крака, по подобие на слънчево колело.

Съществуването на тези монети предполага съществуването на монетарници още в 4 век пр.н.е. Други ранни следи от монетосечене в този край на Балканите са останките от топилни пещи и желязна шлака в някои краища на Родопите. Железни матрици и други инструменти също са били откривани.

Вероятно най-известни сред тракийските монети са тези на Одриското Царство. Заобикалящите ги гети и даки, някои от които живели на територии, които днес попадат в рамките на България, също отсичали свои монети.

Съвременните археолози и историци използват тези древни монети за съпоставка на степента на независимост и социалния статус на тракийските племена, които са ги издавали, в сравнение с гръцките им съвременници.

Монетосечене в римските провинции Тракия и Мизия

Именно благодарение на прехода от тракийски и древномакедонски монети към римски монети историците успели да изчислят приблизителния период, когато Римската империя установила пълен политически и икономически контрол над Тракия.

Римското завоевание на централните и източните части на Балканите значително изменило съществуващите практики в монетосеченето на тракийската племенна система.

Римските монети били отсичани единствено в официалните имперски монетарници. Провинцията Тракия също приела практиката да вгражда името на града на отсичане в композицията на всяка монета, обикновено под формата на инициали. От тази практика знаем, че е имало 13 града на територията на днешна България, които са имали собствена монетарница.

Сред тракийските градове, които се превърнали в официални центрове на монетосечене, бил Месембрия - днешен Несебър. Той имал собствена монетарница както през времето си като независим полис, така и след присъединяването му към Римската империя. Най-значими сред останалите древни монетарници били тези на Кабиле, Севтополис, Аполония и Одесос, но историческите сведения за тях са недостатъчно изчерпателни.

Римската империя основала и нови монетарници в региони, които днес попадат в границите на България - включително Филипопол, днешен Пловдив. Тя е една от малкото, останали активни до попадането на България под Османско владичество - макар и с прекъсвания.

Римските монетарници обикновено били разположени в близост до метални залежи, което предполага, че всяка стъпка от производството на монетите за този регион - добив на метала, обработка и отсичане - се е извършвал на територията на съвременна България.

Практикувало ли се е монетосечене в Първата българска държава?

Няма исторически доказателства за монетосечене в Първото българско царство - ако първата държава на прабългарите издавала собствени пари, те са изгубени през вековете.

Когато прабългарите нахлули от север, те донесли със себе си редица обичаи. Историческите сведения сочат, че ранните прабългари по нашите земи използвали добитък за разменно средство. Редките примери за исторически документи, които споменават пари, вероятно говорят за византийски монети, които били разпространено и лесно за конвертиране парично средство в Мала Азия.

Но има някои индикации, че Първото българско царство може да е отсичало собствени монети, еквивалентни на византийските монети по онова време. Тази теория е вдъхновена от големият брой запазени царски печати от този исторически период - доказателство за развита държавна система и за суверенитета на кана. Употребата на царски печати в исторически план била отражение на подобната роля на монетите да разпространява лика на владетеля из населението и да затвърждава неговото владичество. Тази връзка, обаче, към момента не е подкрепена от физически доказателства - няма открити български монети или инструменти за монетосечене от този период. Съществуват теории, че владетелите на Първата българска държава издавали малки емисии като символ на висок статут, не за обращение. Широкото разпространение на византийски монети през този период било силно повлияно от постоянно менящия се политически климат - това понякога налагало отсичането на фалшификати по цялата територия на Балканския полуостров, включително в България.

До откриването на истински местни монети от този период, темата остава предмет на хипотези.

Възобновяване на практиката във Второто българско царство

Втората българска държава доказано е сякла собствени монети от времето на Цар Асен II през 13 век. Двамата му предшественици също са секли монети, но те са били репродукции на византийски. Най-старата доказано българска монета е 18-каратов златен перпер с диаметър 30 мм и тегло 4.33 г - има спорове относно мястото й на отсичане. Върху аверса е изобразено коронясването на Иван Асен II, с Христос Пантократор на реверса. Наследниците на царя продължават традицията. Монетите от периода на Второто българско царство са базирани на тези на Византийската империя, но притежават достатъчно отличителни стил и мотиви, за да бъдат разграничени в отделна категория.

Втората българска държава използвала интересна технология за отсичане, която изисквала два удара - по един за всяка половина от дизайна. Резултатът били монети с конкавна форма. Това е особено видимо при гореописания златен перпер - единственият запазен екземпляр е частично вдлъбнат, с пукнатина в горния край, която индикира опит да бъде изправена. Други монети от този период - сребърни, бронзови или изработени от сплави - имат същата форма.

Типичните за региона средновековни матрици са били железни, но има една интересна археологическа находка датирана от около 1256-1263, която представлява пример за бронзова матрица.

До връщането на България в света на монетосеченето след Освобождението, технологичното развитие, постигнато в резултат от Индустриалната революция, вече се е усещало във всеки аспект от производствения процес. Човешката физическа сила била заменена от парна, топилните и леярните машини били значително по-големи и развити, металите вече се обработвали чрез валцуващи машини, монетите се отсичали не с ръчни инструменти, а от хидравлични преси. Благодарение на способността на парните машини да достигнат необходимите температури със значително по-голяма лекота от традиционните методи, употребата на стомана станала по-разпространена в монетната индустрия от всякога, което от своя страна допринесло за развитието й.

Монетните дворове на 21 век са наследниците на древен занаят, който е претърпял еволюция през вековете, но никога не е изгубил корените си или изменил същината си. Възможностите на съвременните технологии силно надхвърлят тези на монетарниците на миналото, но основата на днешните методи на монетосечене биха били също толкова познати за майсторите-занаятчии на древна Тракия, колкото са за нас. Ние в Булминт сме отдадени на опазването на тези традиции, но също и на развитието на индустрията от художествена и технологична гледна точка - и постоянно разрастващото ни се портфолио е доказателство за всяка положителна крачка, която поемаме в тези две насоки.