Всеобщо схващане е, че крайната цена на един инвестиционен продукт от злато или сребро се определя единствено от борсовата цена на метала плюс премията на производителя и/или търговеца. Действително това са едни от факторите, които влияят на ценообразуването, но наред с тях има и други, на които ще обърнем внимание в тази статия.
Когато купувате златни или сребърни бижута, знаете, че цената им се състои от два компонента - цена на грам злато и цена за изработка. При инвестиционните продукти ценообразуването не е много по-различно. Единствената разлика е в това, че при инвестиционните продукти цената на грам злато е по-висока, защото е за 24 карата, а не 14 или 18, както обикновено е при бижутата.
За да продължим аналогията, нека отбележим, че изработването на златни или сребърни кюлчета е дълъг процес, който е свързан с определени разходи. Най-големите от тях са свързани с реализацията на инвестиционни продукти и необходимостта от сериозен капитал за упражняване на дейността. На второ място са големите разходи по транспортиране на ценни метали, както и тяхното съхранение. Следват разходите, свързани с обработката на метала, разходи за труд, консумативи, опаковки и т.н. Не на последно място - материално-технологичната база, необходима за производството на инвестиционни продукти от благородни метали, е от индустриален характер и налага големи капиталовложения. Търговците и дилърите на инвестиционни продукти обикновено начисляват премията си върху вече готов краен продукт, закупен от рафинерия или монетен двор, докато за производителите остават по-голямата част от разходите.
При нормални условия на функциониране на пазара цената на златото и среброто и разходите за производство на инвестиционни продукти от тези благородни метали са относително стабилни и в предвидими стойности. Не така обаче стоят нещата в периоди на сътресения и кризи. В ситуацията, която предизвика пандемията от коронавирус и очакващата се икономическа криза, се появиха нови фактори, които обуславят и много промени в пазара.
Главният фактор в настоящата ситуация е физическата липса на суровината. В исторически аспект златото винаги е играло роля на убежище в условия на тежка икономическа обстановка или криза. Ситуацията е такава и в момента - златото бива масово изкупувано от държавни централни банки, инвестиционни фондове или частни инвеститори с цел придобиване на ликвиден актив. Това прави физическото снабдяване със суровина изключително трудно, като малките количества, налични на вторичните пазари, се търгуват спекулативно на стойности много над текущите борсови котировки. В тези несигурни условия тенденцията е за придобиване на инвестиционни продукти, а не за продажбата им, особено с оглед на очакваните по-високи цени в бъдеще.
На второ място - увеличаващата се цена на златото. От началото на миналата година сме свидетели на постепенно и стабилно повишение на цената на златото. Въпреки малки временни спадове, посоката на движение е нагоре. За сравнение в началото на месец януари 2019 г. цената за тройунция злато е 1 287.20 USD, а в началото на месец януари 2020 г. тя е 1 520.55 USD. Световната политическа обстановка и икономическата война между САЩ и Китай бяха сред основните фактори, влияещи върху този рекорден ръст. Сега обаче, в ситуацията, която предизвиква световната пандемия от коронавирус, сме свидетели на нов връх в цената на златото - 1 741.90 USD от 14-ти април 2020 г. Експертите очакват цената да повиши още заради икономическата криза, която пандемията ще предизвика.
Цената на среброто, макар и с различни темпове от тази на златото, също се движи нагоре. Наблюдавахме известен срив през изминалия месец, който доведе до рекордното съотношение злато-сребро 126. Исторически погледнато най-високото съотношение е било 100.27 през 1991 г. Спадът на цената до известна степен може да се обясни с факта, че повече от половината добивано сребро се използва в индустрията, съответно индустриалното търсене определя в по-голяма степен цената му. В контекста на пандемията и спада в производствата, търсенето на сребро намалява, а оттам и цената. Инвестиционното му търсене обаче се увеличава - и от частни инвеститори, и от централните банки, което отново води до покачване на цената.
На трето място, изправени сме пред ситуация, с която много от работещите бизнеси в момента се сблъскват, а именно - затворените граници, ограничените транспорт и логистика. Ситуацията с COVID-19 промени изцяло установения ред на доставка на благородни метали. В момента почти всички транспортни фирми отказват да превозват благородни метали, а доста от застрахователите отказват да застраховат подобни товари. Тези, които все пак предлагат транспорт на благородни метали, предлагат условия и цени, в пъти по-високи от обичайните. Много от рафинериите също са затворени, съответно доставката на физическо злато и сребро е по-трудна, нерегулярна и на много по-високи цени.
Всички тези фактори до голяма степен определят крайната цена на закупуване на физическо злато и сребро. Разбира се, остава и премията за търговците и дилърите, която е фиксиран процент и обикновено варира между 1-5%.
Обобщавайки обстоятелствата, влияещи върху пазара на благородни метали, нека не забравяме една от основните характеристики, отличаващи инвестиционното злато от инвестиционното сребро - за разлика от златото, среброто не е освободено от ДДС.
С тази статия не целим да правим изчерпателен анализ на ситуацията или да ви убеждаваме да придобиете инвестиционни продукти. Това, което искаме, е да дадем още една гледна точка за съществуващите фактори, които влияят върху ценообразуването им, но не са видни на пръв поглед.
