Инвестиционното злато и сребро като все по-популярни активи в България - част 1

Желанието, склонността и интересът за инвестиране в злато в България търпи значителни промени от няколко десетилетия. Местният инвеститор все повече възприема благородния метал като реална форма на инвестиция и убежище за спестяванията си.

В серия от три публикации ще анализираме факторите, на които се дължи този повишен интерес към благородните метали като актив.

Първата тема, която ще засегнем, е ефектът на икономическите кризи върху популярността на златото и среброто като инвестиционно средство спрямо други традиционни активи.

Какво подтикна българите да инвестират?

През кратката си история след смяната на режима в края на 80-те години на 20-и век, страни като България преживяват хиперинфлация, девалвация на официалната валута, банкови кризи и много други социални и политически реформи. Въпреки тези предизвикателства, в този критичен период от историята ни инвестиционната култура на българина е фокусирана предимно върху най-класическия актив - недвижимото имущество. Тази тенденция започва да се променя с бавни темпове към по-съвременни методи за протекция на парите след Световната икономическа криза през 2008-2009 и последвалата рецесия. Събитията на имотните пазари в САЩ и Западна Европа предизвикват редица фалити на търговски банки по света - ясен индикатор за предоверяването в недвижимото имущество в развитите държави. Станалото пословично преотдаване на второ- и третостепенни високорискови ипотеки, което от своя страна показа неглижиране на редица индикации, сочещи към преоценената им стойност, даде началния тласък на глобалната икономика към мащабна криза.

България премина през събитията с още по-голяма суровост, вследствие на традиционно спекулативния характер на малките икономики, които са тясно свързани с развитите такива. Икономическите процеси, които се обусловиха след световната криза, успяха да променят мисленето на значителна част от българските инвеститори, а именно да започнат да търсят убежище и защита на парите си в нетрадиционни методи като акции, държавни облигации на развитите икономически държави, директни капиталови инвестиции и не на последно място - инвестиционно злато и сребро.

Поглед върху ключовите икономически фактори, движещи световните пазари, които имат пряко отражение към апетита за инвестиция в благороден метал днес

Пазарната динамика през периода 2020-2023 г. беше аналогична на кризата 2008-2009 г. Света преживя най-тежкото си изпитание в модерни времена в лицето на пандемията от SarsCov19, войната в Украйна, икономическите напрежения между Съединените щати и Китай, Брекзит и редица други събития. Това допринесе за “вихрушката”, която промени и пренареди редица индустриални и бизнес сектори. Случилото се дестабилизира усещането на всички пазарни участници за сигурност и неизбежна скорошна “глобализация”. Крайно негативно се повлияха също установените вериги на доставки - затвориха се цели индустриални сектори, милиони останаха безработни. Международните пазари също реагираха мигновено и бяха изключително динамични и волатилни през голяма част от този период.

Индексът VIX, който е считан за надежден индикатор за волатилността на най-популярния американски индекс S&P 500, бележи рекордни стойности, претеглени за целия период.

Корелацията между волатилността на S&P 500 и пика в цената на златото, изобразен за същия период на долната графика, е лесно забележима.

Основните индекси от своя страна също претърпяха многократни корекции, последвани от резки възстановявания и ръст до рекордни нива. Не бяха редки случаите, в които се наблюдаваха безпрецедентни ценови флуктуации в индексите в диапазон от 35-40%. Предвид огромната ликвидност, която индексите представляват, тези флуктуации в стойността се равняват на десетки трилиони щатски долари капитализация.

S&P 500 Index:

 

S&P 500 в ролята си на отражение на най-развитите 500 компании, търгувани на Американския фондов пазар, беше и най-волатилен. Към този момент голяма част от тези компании са технологични, което ясно показва, че това беше и секторът, който претърпя най-големи промени, преоценки и преструктурирания за кратък период от време. Основната причина беше необходимостта от ускорена дигитализация, която налага имплементиране на иновативни услуги и продукти, достъпни за бизнеса и общата публика.

Наблюдава се ясно аналогично поведение от всичките водещи индекси за съответния период.

DOW е считан за бенчмарк за състоянието на тежката индустрия и пряко отражение на гръбнака на американската икономика. При индекса е ясно проследим добавеният капитал от над 20% в периода на лесно достъпна ликвидност.

Безпрецедентната икономическа обстановка, породена от пандемията и на практика “замразената” икономика в началото на 2020 г., принуди централните банки на развитите икономики, в т.ч. Федералния резерв на Америка и Европейската централна банка, да променят рязко посоката на паричните политики.

Под формата на редици програми за подпомагане на икономиката, за период от 6 месеца монетарните регулатори добавиха ликвидност в глобалната система, която към днешна дата се изчислява в размера на главозамайващите 13 трилиона щатски долара.

Само в Съединените щати за първото шестмесечие количеството нова ликвидност се равнява на над 5.2 трилиона долара, от които 2 трилиона са фискален стимул, директно достъпен за населението, пряко засегнато от затварянето на икономиката.

Това допринесе до безпрецедентно увеличение на редица парични агрегати, започвайки от базовия M1 “пари в брой и разплащателните сметки” или така наречените “тесни пари”, но респективно на невъзможността тези пари да влизат директно в икономиката - индикаторът M1V, което от своя страна създаде “перфектна буря” за веригите на доставки и инфлацията.

Инфлацията сама по себе се появи със закъснение, поради вече споменатия фактор M1V и невъзможността новосъздадената ликвидност да влезе в световната икономика с бързи обороти.

Лихвените проценти през този период продължиха да бъдат близки до 0%, което подобри динамиката в световните пазари на акции, стоки и криптовалути и резултиращите от тях индекси и борсово търгувани фондове. Апетитът към доходност на инвеститорите създаде предпоставката за рекордни цени на по-горе споменатите активи, а именно:

• S&P 500 - 4,796.56 точки на 03.01.2022 г.
• Dow Jones - 34,200.67 точки на 16.04.2021 г.
• Nasdaq - 16,057.44 точки на 19.11.2021 г.
• Gold XAU - 2074.88 USD/Oz през 08.2020 г.
• Bitcoin - 67,566 USD на 08.11.2021 г.
• Crude Oil - 123,70 USD през 2022 г. - не най-високата цена, но бележи високата волатилност на цени за барел през март 2020 г. от 23 USD до 130 USD през 2022 г.

Очаквайте скоро част втора от серията ни публикации за еволюцията на инвестиционните практики и отношението им към монетарните метали от златния стандарт до днес - с фокус върху България.

Следващата статия ще анализира поведението на златото спрямо инфлацията и факторите, които влияят на цената му.